Спрете да ни измъчвате!
" Бях на 10 години, когато за финален път прегърнах баба. Бях на 10 години, когато детството ми беше отнето ” - 15-годишната Роджин Намер чете стихотворение за изгубеното детство в родното й село в Сирия. Публиката на Младежкия културен фестивал във Вупертал за непридружени деца бежанци и техните настойници е притихнала и деликатно слуша творбите, с които Роджин Намер, Шахзамир Хатаки, Ясер Никсада и Робина Карими от " Poetry project " в Берлин описват за претърпяното. Идеята за " Poetry project " принадлежи на кореспондентката на немското издание “Шпигел ” в чужбина Сузане Кьолбел. Тя счита, че посредством средствата на поезията младежите ще съумеят да изразят своите усеща и да преодолеят разликите сред себе си и останалите. От 2015 година насам планът обикаля разнообразни немски градове, с цел да могат младите хора да показват творчеството си на по-широка аудитория.
" Всички дребни деца бяха мъртви "
" Имаше доста деца в лодката, когато тя се прекатурна. Ужасно се опасявах... " - по този начин едно момче от Мазари Шариф разказва вцепеняващия смут по пътя от Турция за Гърция: " Всички крещяха, аз - също. " Шахзамир Хатаки прочита стихотворението си на персийския език подари: " Видях по какъв начин майка удави детето си ”. 65 души на борда на лодката чакали над два часа в студените води за избавление. “Само 20 души оцеляха, всички дребни деца умряха. "
Младият афганистанец идва в болничното заведение, когато самият той е на 15 години. След 20 дни съумява да се обади на майка си и да й каже, че е дошъл наред: " Как можех да й кажа, че в продължение на 10 дни можех да пия единствено какао, тъй като тялото ми беше цялостно с морска вода. "
Шахзамир Хатаки в никакъв случай няма да не помни травматичното прекарване. " Когато хората ни питат по какъв начин сме, общително отговаряме, че сме добре ", споделя той замислено по време на изявлението зад кулисите. С поезията си младежите желаят да покажат " че не сме неприятни хора ". Момчето е " ужасено " от това какво ще се случи, когато навърши пълноправие, тъй като вижда, че от ден на ден афганистанци биват депортирани.
" Тук живее щастието, само че тук живее и тъгата "
Броят на молбите за леговище, подадени от млади мигранти е намалял, както и делът на утвърдените за леговище: през 2016 година тази цифра е 90 на 100, а през октомври 2018 година, процентът е понижен до 60 на 100. Според информация на " Зюддойче цайтунг ", немското държавно управление не желае да се придържа към решението на Съда на Европейските общности, а точно непридружените малолетни и малолетни лица да могат да се съберат със фамилиите си, даже и в случай че са достигнали пълноправие по време на процедурата за даване на леговище. Решаващият фактор е по кое време е подадена молбата, а не какъв брой време ще е нужно на управляващите да я обработят. Съгласно немското законодателство обаче бежанецът би трябвало да бъде към момента малолетен, когато родителите дойдат в страната. Следователно външното министерство, отговорно за издаването на визи, не извършва решението, оповестява вестникът.
15-годишният Ясер Никсада израства като афганистански емигрант в Иран. Неговото стихотворение е адресирано до брат му, който към момента се намира в Иран: " Повярвай ми, тук не е раят. Тук живее щастието, само че тук живее и тъгата... "
Мущааг Араб от Сомалия на Младежкия културен фестивал във Вупертал
За несправедливостите и компликациите споделя в своето стихотворение и 17-годишната Робина Карими. " Не е закононарушение да си афганистанец ", акцентира тя. Робина е избягала от Кабул и се оплаква, че афганистанците биват " подценявани ". Всяка страна има своите благодетели, гении и нарушители. " Защо всички афганистанци биват наказвани по тази причина, че някой се е държал зле? ", пита тя и споделя по-късно, че управляващите изпитват огромно съмнение към нейните сънародници. Новините от Афганистан за ежедневните бомбени атентати я потискат от ден на ден: " Много хора умират, доста деца, доста дами ". Младото момиче не може да продължи описа си, тъй като очите й се пълнят със сълзи. В стихотворението си тя умолява: " Спрете да ни измъчвате ".
Консултантката Мария Шакура споделя, че получава доста позитивни мнения от учебните заведения във връзка с младите бежанци: " Всички те имат огромно предпочитание да се учат ". Тревожно е, обаче, че общественият климат се утежнява от ден на ден. През 2015 и 2016 година е имало предпочитание от страна на разнообразни институции да се погрижат за бежанците, само че през днешния ден отношението на управляващите е променено: " Дори чиновници, които постоянно са били другарски настроени, в този момент се държат по друг метод ".
За ограничения против расизма и общественото изключване упорства и Моника Кюпер, аставник на 17-годишната Мущааг Араб. " Радвам се, че се срещнах се нея ", споделя тя, усмихвайки се на младото момиче. " Това познанство промени и разшири визията ми за света. Подобни запознанства препоръчвам всекиму ".
" Всички дребни деца бяха мъртви "
" Имаше доста деца в лодката, когато тя се прекатурна. Ужасно се опасявах... " - по този начин едно момче от Мазари Шариф разказва вцепеняващия смут по пътя от Турция за Гърция: " Всички крещяха, аз - също. " Шахзамир Хатаки прочита стихотворението си на персийския език подари: " Видях по какъв начин майка удави детето си ”. 65 души на борда на лодката чакали над два часа в студените води за избавление. “Само 20 души оцеляха, всички дребни деца умряха. "
Младият афганистанец идва в болничното заведение, когато самият той е на 15 години. След 20 дни съумява да се обади на майка си и да й каже, че е дошъл наред: " Как можех да й кажа, че в продължение на 10 дни можех да пия единствено какао, тъй като тялото ми беше цялостно с морска вода. "
Шахзамир Хатаки в никакъв случай няма да не помни травматичното прекарване. " Когато хората ни питат по какъв начин сме, общително отговаряме, че сме добре ", споделя той замислено по време на изявлението зад кулисите. С поезията си младежите желаят да покажат " че не сме неприятни хора ". Момчето е " ужасено " от това какво ще се случи, когато навърши пълноправие, тъй като вижда, че от ден на ден афганистанци биват депортирани.
" Тук живее щастието, само че тук живее и тъгата "
Броят на молбите за леговище, подадени от млади мигранти е намалял, както и делът на утвърдените за леговище: през 2016 година тази цифра е 90 на 100, а през октомври 2018 година, процентът е понижен до 60 на 100. Според информация на " Зюддойче цайтунг ", немското държавно управление не желае да се придържа към решението на Съда на Европейските общности, а точно непридружените малолетни и малолетни лица да могат да се съберат със фамилиите си, даже и в случай че са достигнали пълноправие по време на процедурата за даване на леговище. Решаващият фактор е по кое време е подадена молбата, а не какъв брой време ще е нужно на управляващите да я обработят. Съгласно немското законодателство обаче бежанецът би трябвало да бъде към момента малолетен, когато родителите дойдат в страната. Следователно външното министерство, отговорно за издаването на визи, не извършва решението, оповестява вестникът.
15-годишният Ясер Никсада израства като афганистански емигрант в Иран. Неговото стихотворение е адресирано до брат му, който към момента се намира в Иран: " Повярвай ми, тук не е раят. Тук живее щастието, само че тук живее и тъгата... "
Мущааг Араб от Сомалия на Младежкия културен фестивал във Вупертал
За несправедливостите и компликациите споделя в своето стихотворение и 17-годишната Робина Карими. " Не е закононарушение да си афганистанец ", акцентира тя. Робина е избягала от Кабул и се оплаква, че афганистанците биват " подценявани ". Всяка страна има своите благодетели, гении и нарушители. " Защо всички афганистанци биват наказвани по тази причина, че някой се е държал зле? ", пита тя и споделя по-късно, че управляващите изпитват огромно съмнение към нейните сънародници. Новините от Афганистан за ежедневните бомбени атентати я потискат от ден на ден: " Много хора умират, доста деца, доста дами ". Младото момиче не може да продължи описа си, тъй като очите й се пълнят със сълзи. В стихотворението си тя умолява: " Спрете да ни измъчвате ".
Консултантката Мария Шакура споделя, че получава доста позитивни мнения от учебните заведения във връзка с младите бежанци: " Всички те имат огромно предпочитание да се учат ". Тревожно е, обаче, че общественият климат се утежнява от ден на ден. През 2015 и 2016 година е имало предпочитание от страна на разнообразни институции да се погрижат за бежанците, само че през днешния ден отношението на управляващите е променено: " Дори чиновници, които постоянно са били другарски настроени, в този момент се държат по друг метод ".
За ограничения против расизма и общественото изключване упорства и Моника Кюпер, аставник на 17-годишната Мущааг Араб. " Радвам се, че се срещнах се нея ", споделя тя, усмихвайки се на младото момиче. " Това познанство промени и разшири визията ми за света. Подобни запознанства препоръчвам всекиму ".
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ